ПОПРАХА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОПРА̀ХА ж. Диал. Ситен сняг като прах; попрашица. Слънцето проби облаците и започна да припича.. Само един час ако продължава така, от снежната попраха по билото няма да остане и следа. Н. Хайтов, ПП, 26.