ПОПРЕБЛЕДНЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОПРЕБЛЕДНЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; попребледнѐя, ‑ѐеш, мин. св. попребледня̀х, прич. мин. св. деят. попребледня̀л, ‑а, ‑о, мн. попребледнѐли, св., непрех. Пребледнявам малко, леко. — А кой знае дали няма друга да ти хареса повече? — Това е възможно — поспря се Кирил, забеляза как тя попребледня, пък добави: — Само при едно условие — тя да прилича на теб. Т. Харманджиев, КВ, 325. Лука Кривоносов .. попребледня, смръщи вежди тревожно и се преви напред. Н. Каралиева, Н, 42. Изведнъж в стаята влязоха и двете [жени]. Бяха малко попребледнели. Седнаха на леглото и... заплакаха. Н. Стефанова, ОС, 29.