ПОПРЕГЪВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОПРЕГЪ̀ВАМ, ‑аш, несв.; попрегъ̀на, ‑еш, мин. св. ‑ах, прич. мин. страд. попрегъ̀нат, св., прех. Прегъвам малко, леко. Искаше да му свирят все "чорбаджийското" хоро и поради пълнотата си не тропаше, а само попрегъваше краката си и викаше: "Друс! Друс! Друс!" Й. Йовков, ПГ, 243. Избра само три карти, попрегъна ги малко в средата и почна да ги премята. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 5, 73. попрегъвам се, попрегъна се страд.

ПОПРЕГЪ̀ВАМ СЕ несв.; попрегъ̀на се св., непрех. Прегъвам се малко, леко.