ПОПРЕКАЛЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОПРЕКАЛЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; попрекаля̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., непрех. Прекалявам малко, в известна степен. Когато [свекървата] попрекаляваше с приказките, Тошка не ѝ обръщаше внимание. Г. Караславов, Тат., 95. Как да не прегреши човек и да не попрекали в пиенето по време на тревненския събор? Д. Мантов, ХК, 104. — Хайде, решавай се, инак те оставям! — Какво? Гласът му я изплаши и тя разбра, че бе попрекалила. А. Христофоров, А, 332-333. Тя попрекали с укорите и наставленията и той рипна отново. Т. Харманджиев, КЕД, 150.