ПОПРЕЛКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОПРЀЛКА ж. Диал. Седянка, на която се преде; попредка. Той се губеше по другоселските седянки и попрелки. Търсеше богата жена и я намери. К. Петканов, ОБ, 165. Започнал да затваря козите сами и скритом да идва в Семихча, за да надува на попрелките своята гайда писана. Н. Хайтов, ШГ, 135. Можеш ли ма, коньо, йодве, / Дету бяхме юнай вечер, / юнай вечер на попрелка, / на попрелка, на седянка. Нар. пес., СбНУ ХХХIХ, 96-97.

— Друга форма: попря̀лка.