ПОПРЕМЕСТВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОПРЕМЀСТВАМ, ‑аш, несв.; попремѐстя, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Премествам малко, на късо разстояние; поотмествам, поизмествам. Огледа влюбените. И двамата изглеждаха към седемдесетте.. Попремести малко стола си, за да не ги гледа. П. Вежинов, НБК, 74-75. Влезе разсилният. Отиде към шишето за вода, попремести го без всякаква нужда. Д. Калфов, Избр. разк., 17. — Колко? — Трийсет лева — грубо изрече файтонджията, попремести калпака си.. и подложи черната си длан пред фенера. П. Михайлов, ПЗ, 115. попремествам се, попреместя се страд.

ПОПРЕМЀСТВАМ СЕ несв.; попремѐстя се св., непрех. Премествам се малко, на късо разстояние; поотмествам се, поизмествам се. Видях няколко заека, те не бягаха, а само се попреместваха към нас. Й. Радичков, НД, 53. Той се попремести към огъня, понасочи към топлината лявото си коляно. Д. Талев, ГЧ, 298. Около масичката.. се въргаляха няколко тлъсти угарки.. Като се попреместих малко напред,.., аз правех смет‑

ка да грабна с ръце угарките и да офейкам. Ст. Чилингиров, СБД, 60-61.