ПОПРЕМИТАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОПРЕМЍТАМ, ‑аш, несв.; попремета̀, ‑ѐш, мин. св. попремѐтох, прич. мин. св. деят. попремѐл, св., прех. и непрех. 1. Премитам малко, набързо. Уж поразтребихме и попреметохме сами, но нищо не излезе от това. Лесно можеше да се долови, че тука не е пипала мамината ръка. Ст. Чилингиров, ХНН, 191.

2. Само несв. Премитам от време на време малко, набързо. Сутрин ще попремиташ и като дойда, ще можеш да излизаш. О. Бояджиев, П, 104. Кмета: — Ти не си ли разсилен в общината? Петко Похлупака: — Тъкмо, бай кмете. Паля, попремитам... В. Велчев, АСГ, 2005, бр. 6 [еа]. попремитам се, попремета се страд.