ПОПРЕМЯТАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОПРЕМЯ̀ТАМ, ‑аш, несв.; попремѐтна, ‑еш, мин. св. ‑ах, прич. мин. страд. попремѐтнат, св., прех. Премятам малко, кратко време. — Велко отпреди час се е събудил, чака те, пък аз рекох да попремятам совалката. Д. Марчевски, ДВ, 108. Татар Христо имаше една опитомена юрдечка, която връзваше в гьола, за да примамва дивите. Като извади юрдечката, той я попреметна из ръцете си, разбра, че е убита, остави я на земята, че като грабна пушката си, че като ревна. Й. Йовков, Събр. съч. VI, 1978 [еа]. попремятам се, попреметна се страд.

ПОПРЕМЯ̀ТАМ СЕ несв.; попремѐтна се св., непрех. Премятам се малко, кратко време.