ПОПРЕПИРАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОПРЕПЍРАМ, ‑аш, несв.; попрепера̀, ‑ѐш, мин. св. попрепра̀х, св., прех. 1. Препирам¹ малко. Попрепрах си бельото.

2. Само несв. Препирам¹ от време на време малко. Съжали ме той, пък и аз взех да го попрепирам, то какво ли имаше — една риза и едни гащи, — ама дотогава никой не беше го прал. П. Незнакомов, СП, 76. попрепирам се, попрепера се страд. и възвр.

ПОПРЕПЍРАМ СЕ, ‑аш се, несв. и св., непрех. Разг. Препирам се малко, кратко време. Дядо Иван.. непременно искаше да се попрепира с Дакито въз почвата на политиката. Ив. Вазов, Съч. VII, 11. Майката и синойте [синовете] се попрепирале неколко пъти. СбНУКШ ч. II, 184.