ПОПРЕУМОРЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОПРЕУМОРЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; попреуморя̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. Преуморявам малко, донякъде или понякога. Не го ли попреуморявате това дете с толкова много училищни и извънучилищни занимания. △ Треньорът попреумори състезателите с непрекъснатите си изисквания. △ Попреуморих си очите с тия коректури. попреуморявам се, попреуморя се страд.

ПОПРЕУМОРЯ̀ВАМ СЕ несв.; попреуморя̀ се св., непрех. Преуморявам се малко, донякъде или понякога. Бе работил много, бе изработил повече от всички други чакълджии, беше се попреуморил и затова смяташе, че му се полага да си отдъхне някой и друг ден. Г. Караславов, ОХ IV, 222. Попреуморих се този месец от гости.