ПОПРЕХАПВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОПРЕХА̀ПВАМ, ‑аш, несв.; попреха̀пя, ‑еш, мин. св. ‑ах, св., прех. Прехапвам малко или от време на време; поухапвам, позахапвам. Той позамижа, попрехапа устните си и едва тогава отговори. Д. Спространов, ОП, 172. Макар и да изпитваше непрекъснат шемет, макар и да му се струваше, че все пропада в някаква яма, .., попрехапа посинелите си устни и дълбоко въздъхна. А. Гуляшки, Л, 506. Поискат им пари от слугите, и те, .., откажат им с подигравка: ... Клетий търговец си попрeхапе долнята джука, позамисли са и стане, та си иде. Ил. Блъсков, ПБ I, 115-116. попрехапвам се, попрехапя се страд. и възвр. Попрехапа се да не извика от болка.