ПОПРИБИРАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОПРИБЍРАМ, ‑аш, несв.; поприбера̀, ‑ѐш, мин. св. поприбра̀х, св., прех. Прибирам малко, донякъде или набързо; посъбирам. Довърши поръчките. Поприбра колкото можеше от вересиите. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 297. Почука още малко, поприбра купчината червена пръст и слезе долу към бараката. Д. Калфов, Избр. разк., 22. Гороломов поприбра пешовете на палтото си, наведе се и заслиза надолу по стълбата. Й. Йовков, ПГ, 129. Избърса с крайчеца на черната си забрадка сълзите си, поприбра под забрадката разпиления по челото кичур и се зае да гласи вечеря. П. Славински, ПЗ, 251. ^● Обр. Слънцето, което поприбра своя светъл сноп, златеше редките косми на голото му теме. Ст. Загорчинов, ДП, 351. поприбирам се, поприбера се страд.

ПОПРИБЍРАМ СЕ несв.; поприбера̀ се св., непрех. Диал. 1. Прибирам се, връщам се в къщи полека-лека. Да извадя аз кавала, да посвиря и развеселя стадото си, .., да се поприберат кучета от гъсталаците и да чуят момчетата. М. Кънчев, В, 18. То се е видяло, че няма да има бомбардировки, и затова решихме да се поприбираме в града. Д. Кисьов, Щ, 209. По-нататъка, като се поприбера от работа, ще нарамя кривака да тръгна аз след тях. Ил. Волен, НС, 63.

2. Постягам се. Тя влезе за минутка в къщи да се поприбере, и пак се показа на вратата: — Да вървим... хайде, заедно ще вървим. Д. Талев, И, 630. Лодката стигна на двеста-триста метра до пристана. Всички почнаха да се поприбират, да се постъкмяват. Д. Калфов, Избр. разк., 60.