ПОПРИВЀДЕН

ПОПРИВЀДЕН, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Прич. мин. страд. от поприведа като прил. За човек, тяло на човек — който е леко наведен, приведен, не е изправен. Потупа го по рамото и се обърна към един висок, поприведен старец със завити мустаци. С. Кралевски, ВО, 115. Тялото му, малко и поприведено в плещите, беше наляно със сила. Ив. Гайдаров, ДЧ, 100. Леко поприведената ѝ фигура сякаш плува, грациозно носена от дългите бедра. М. Кремен, РЯ, 306. Сега излезе напред Кирил Кончев — дребничък и сух, оръжието тежеше върху поприведеното му тяло. Д. Талев, ГЧ, 452. Шофьорът сяда, след миг моторът бумти, .. Едрият, поприведен мъж натиска педалите, върти волана. Г. Крумов, Т, 52.

Списък на думите по буква