ПОПРИВЛИЧАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОПРИВЛЍЧАМ, ‑аш, несв.; попривлека̀, ‑чѐш, мин. св. попривля̀кох, попривлѐче, прич. мин. св. деят. попривля̀къл, ‑кла, ‑кло, мн. попривлѐкли, св., прех. Привличам донякъде, отчасти, малко. Някои от старите чорбаджии в общината и преди спотайваха мисъл, че той не е на мястото си между тях, а други, които успя да попривлече към себе си, никога не бяха престанали да се боят от него. Д. Талев, ЖС, 159. попривличам се, попривлека се страд. и взаим.

ПОПРИВЛЍЧАМ СЕ несв.; попривлека̀ се св., непрех. Привличам се, притеглям се полека, постепенно, бавно до нещо или някъде. През това време Ненка се надигна, като се подпираше о земята, попривлече се, та облегна гръб на дървото и пое детето. Ил. Волен, МДС, 41.