ПОПРИГЛАЖДАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОПРИГЛА̀ЖДАМ, ‑аш, несв., попригла̀дя, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Приглаждам леко, слабо или набързо (обикн. коса, брада, мустаци); пооправям. Момичето приближи до умивалника, плисна лицето си набързо, поприглади разчорлените си коси, оправи плитките си. Г. Райчев, ЗК, 32. Той [Селим бей] запали цигара, поприглади с пръсти тънките си мустаки. Д. Талев, И, 21. Като поприглади с ръка косата си, той започна с по-топъл и по-отпаднал глас. Й. Йовков, ПГ, 254. Още вчера .., беше изчистил панталона си, беше попригладил палтенцето си. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 357. Извади из джоба си изпод шинела късче смачкан вестник, поприглади го на длани, откъсна половината, .. и започна да свива цигара. П. Славински, ПЩ, 425. поприглаждам се, попригладя се страд. и възвр. На едно малко огледалце на стената и двете се попригладиха и постъкмиха. Ив. Вазов, Съч. IX, 210. Когато дойдох на себе си и се попригладих, .. аз се наканих да изляза и да се поразходя поне до театъра. Др. Асенов, СВ, 21.