ПОПРИГЛЕЖДАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОПРИГЛЀЖДАМ, ‑аш, несв.; поприглѐдам, ‑аш, св., прех. 1. Приглеждам малко, донякъде. Надяваше се да си отворят свой дюкян, да завъртят и своя работа, .., а на старини и родителите си да попригледат. Г. Караславов, Избр. съч. X, 28. Когато жената нагоди запаленото кандило пред иконостаса и започна да се кръсти полуприведена, просякът се обади: — Светеца домошаря ли попригледа, хубавице кръчмарице? Ст. Загорчинов, ДП, 114.

2. Само несв. Приглеждам от време на време, понякога малко, донякъде. Дядо Марин не искаше и да чуе за продажба. За квартирант обаче — съгласи се. .. — по-добре някое момиче. Все като е жена — ще го поприглежда. П. Спасов, ХлХ, 261. поприглеждам се,попригледам се страд., възвр. и взаим. — А с Ването виждате ли се честичко, бре сине? Поприглеждате ли се? Г. Караславов, ОХ II, 39.