ПОПРИДРЪПВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОПРИДРЪ̀ПВАМ, ‑аш, несв.; попридръ̀пна, ‑еш, мин. св. ‑ах, прич. мин. страд. попридръ̀пнат, св., прех. Придръпвам полека, малко, донякъде; попридърпвам. Той спеше облечен. Четникът го попридръпна по-далеко от вратата, застанаха двамата в снега. Д. Талев, ГЧ, 215. попридръпвам се, попридръпна се страд.

ПОПРИДРЪ̀ПВАМ СЕ несв.; попридръ̀пна се св., непрех. Придръпвам се малко, леко, едва-едва; попридърпвам се. Биляна бързаше и сама да си помогне, попридръпна се на лакти, подхванаха я отзад под мишниците. Д. Талев, С II, 195. Ния млъкна унесена в далечни, далечни спомени... Стана и приседна на леглото му. Борис се попридръпна да ѝ стори по-удобно място. Д. Талев, ГВЧ, 228.