ПОПРИКЪТВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОПРИКЪ̀ТВАМ, ‑аш, несв.; поприкъ̀там, ‑аш, св., прех. Диал. Прикътвам малко или набързо. Тя даже беше поприкътала и стаите, а сама бе облякла новите си дрехи. Ив. Вазов, СНЖ, 56. Радомир стисна влажната ръка на другаря си, поприкъта завивката му, уж правейки си място да седне, и се усмихна. М. Смилова, ДСВ, 193. Да е насмогнала цялата му читава челяд на гладорията, та дори и да е поприкътала някоя пара, мигар все недояли и дрипави ще ходят. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 393. Като си поприкъта малко парици, той ся послюди така, чтото всички му захваляха. Й. Груев, ССП (превод), 204. поприкътвам се, поприкътам се страд. Като се прибере зърното и се продаде малко, тогава се поприкътва някоя пара.