ПОПРИМИГВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОПРИМЍГВАМ, ‑аш, несв.; попримѝгам, ‑аш и попримѝгна, ‑еш, мин. св. ‑ах, св., непрех. 1. Примигвам малко, леко. Стрина Здравка я [Бойка] погледна, след това попримига към тавана, като пресмяташе нещо на ум. Ил. Волен, БХ, 91. Бързо се обърна, попримигна с очи, лицето му придоби печално, но и смешно изражение. Д. Спространов, С, 19.

2. Само несв. Примигвам леко от време на време. Ококорили се едни звездици, като че в роса окъпани, едни плахо-плахо попремигват, други — сериозни, светят и не шават. Н. Хайтов, ДР, 23. А Горунът още не пристига. / В къщи си стои. Ей по обяд / се задава, иде, попримигва / срещу слънцето, избръснат, млад. Ив. Бурин, ПТ, 55.

3. Прен. Разг. Не обръщам внимание, пренебрегвам критика, (обикн. с мълчание) с цел да си спестя неприятности или разходи. Само с две бутилки почерпи толкоз хора. Попримигна и пак мина тържеството. △ Говорехме ѝ, карахме ѝ се, тя попримига и пак си кара по старому.