ПОПРИМИЖАВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОПРИМИЖА̀ВАМ, ‑аш, несв.; попримижа̀, ‑ѝш, мин. св. ‑а̀х, св., непрех. 1. Примижавам малко, за кратко време. Попримижа срещу огъня и изви лице към дъщеря си. Ил. Волен, НС, 73. Като чу подсещанията за парите, той млясна, попримижа и лизна мързеливо цицката на кехлибареното си цигаре. Т. Харманджиев, Р, 121.

2. Само несв. Примижавам малко от време на време. Само от време на време попримижаваше с натежали, набръчкани клепки. Д. Талев, ГЧ, 169.