ПОПРЍПВАМ, ‑аш, несв.; попрЈпна, ‑еш, мин. св. ‑ах, св. непрех. Диал. Припвам малко, кратко време или от време на време; поприпквам. Усили вървеж, че рече даже да поприпне и баба Димка, но скоро отмаля, задъха се и се залюшка като отсечен злак. Ц. Церковски, Р, 165.