ПОПРИПИЧАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОПРИПЍЧАМ, ‑аш, несв.; поприпека̀, поприпечѐш, мин. св. поприпѐкох, поприпѐче, прич. мин. св. деят. поприпѐкъл, ‑кла, ‑кло, мн. ‑кли, св., непрех. и прех. 1. За слънце, огън и под. — припичам малко, леко. Уж е топло и слънцето поприпича, ала, току виж, ниско над земята, .., пробягва леден вятър и те смразява. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 371-372. Като се събраха толкова много и огънят ги поприпече, те се поуспокоиха и позатихнаха, но за малко време. Д. Талев, С II, 279.

2. Безл. поприпича, поприпече. Припича малко, леко. Още щом поприпече, децата излязоха боси. Г. Караславов, Избр. съч., 176.

ПОПРИПЍЧАМ СЕ несв.; поприпека̀ се св., непрех. 1. Припичам се, грея се малко, кратко време. След като закусихме, излязохме пред хижата, за да се поприпечем на слънце. Г. Белев, КВА, 209. Невяста Панчовица беше излязла с децата вънка на пезула да се поприпече на слънчице и да се порадва на хубавото време. Т. Влайков, Съч. II, 142. Чорбаджията се оттегли до огнището .. поприпече се на огъня, подремна. Д. Талев, ЖС, 344. Както беше се поприпекъл на слънце, на Илия Дочкин не му се ставаше. Й. Йовков, ВАХ, 187.

2. Само несв. Припичам се, грея се малко от време на време.