ПОПРИПКВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОПРЍПКВАМ, ‑аш, несв.; попрѝпкам, ‑аш, св., непрех. Диал. 1. Припкам малко, кратко време. Щом го впрегнаха, .. веднага почна да се катери по баира, по едно време дори взе да припка, поприпка горе на билото и се спусна от другата страна. Й. Радичков, В, 180. Детето млъкнало и тя го оставила да си поприпка по месечинка. Христом. КМ II, 186.

2. Само несв. Припкам от време на време. Тя, като никога, върви много бързо, та аз трябва все да поприпквам. Т. Влайков, Пр. I, 264.