ПОПРИСВИВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОПРИСВЍВАМ, ‑аш, несв.; поприсвѝя, ‑ѝеш, мин. св. поприсвѝх, прич. мин. страд. поприсвѝт, св., прех. 1. Присвивам малко, леко. Изгубиха охота да пеят и поприсвиха малко уста. П. Вежинов, НС, 152. Дядо Иван помълча, поприсви вежди и някак замислено додаде. Ст. Марков, ДБ, 81. Увесили глави, конете спяха прави, с поприсвити задни крака. Ст. Марков, ДБ, 497.

2. Само несв. Присвивам малко от време на време, понякога. Наближи решителният миг: класното. .. Страхът почна да поприсвива сърцето ми. О. Василев, ЖБ, 277. Посегна за камшика и започна да удря безмилостно. Конят само поприсвиваше задницата си, но продължаваше да тепка все тъй равномерно. Д. Талев, ПК, 392. поприсвивам се, поприсвия се страд.

ПОПРИСВЍВАМ СЕ несв.; поприсвѝя се св., непрех. 1. Присвивам се малко, леко. Страшната дума, .., не произведе ефект върху Домна. Тя вече я очакваше. Очите ѝ само се поприсвиха обидено. Б. Болгар, Б, 43. Пълните, розови устни на Мирослава се бяха поприсвили присмехулно. Д. Талев, С II, 22. Неочакваният гост седна на един стол, преди да бъде поканен, поприсви се още повече в горната си дреха, като да потръпна от студ. Д.Талев, ГЧ, 280.

2. Само несв. Присвивам се малко, леко от време на време, понякога.