ПОПРИСТЪПВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОПРИСТЪ̀ПВАМ, ‑аш, несв.; попристъ̀пя, ‑иш, мин. св. ‑их, св., непрех. Пристъпвам малко или бавно. Попристъпи,

препъне се, и пак пристъпи. Й. Йовков, ВАХ, 194. Хрупкат [кравите] сочната трева и попристъпват, като приклекват с крака, помахват радостно с опашки. Ил. Волен, МДС, 211. Началникът попристъпи няколко крачки, вгледа се в тавана и замълча. Ст. Чилингиров, ПЖ, 65. Попристъпва и пак се спира. В. Друмев, И, 16. И на биволи Стоян думаше: / — Сакари и карамани, / по-скоро повървявайте, / кервана да попристъпва. Нар. пес., СбВСт, 493.