ПОПРИСТЪ̀ПЯМ, ‑яш, несв.(рядко); попристъ̀пя, ‑иш, мин. св. ‑их, св., непрех. Попристъпвам. Попристъпяй, приучи ся в път тесен / и ще видиш как ще бъде той лесен. П. Р. Славейков, КМ 1871, 54. Гледам ги, че попристъпят, попристъпят и спират неуверени.