ПОПРИСТЯГАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОПРИСТЯ̀ГАМ, ‑аш, несв.; попристѐгна, ‑еш, мин. св. ‑ах, прич. мин. страд. попристѐгнат, св., прех. Пристягам малко или набързо. Велко попристегна връвта на потурките си и побягна навън. Д. Марчевски, ДВ, 29. Жената попристегна забрадката си, поогледа се. Ст. Марков, ДБ, 188. Похапна каквото бяха сложили на софрата, поспа и извади двуцевката си, за да я попристегне. Г. Караславов, ОХ II, 70. По едно време се накокори, поизпъчи се, попристегна пояса на потурите си от тъмносиньо сукно. Т. Харманджиев, Р, 13. попристягам се, попристегна се страд. Къщата има нужда да се попристегне от майстор, не как да е.

ПОПРИСТЯ̀ГАМ СЕ несв.; попристѐгна се св., непрех. Стягам се набързо или не толкова старателно; поприготвям се. Докато чакаха да им донесат храна от селото, четниците се попристягаха за път. Д. Талев, И, 476. Султана се поприбра, попристегна се с по-ново, с по-здраво, превърза се с нова бечка шамия с ресни. Д. Талев, ЖС, 331. Мъжете се бяха попристегнали, поизчистили бъчвите и салтамарките си. Д. Спространов, ОП, 313.