ПОПРИТВАРЯМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОПРИТВА̀РЯМ, ‑яш, несв.; попритво̀ря, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Притварям малко, леко. Облегна се и остана така — като болен, — попритворил очи, замислен, помръкнал. Й. Вълчев, СКН, 290. Попритворила очи, леко усмихната и цяла вдадена в себе си, тя следеше игричките му [на детето]. Ил. Волен, МДС, 33. Делчо попритвори прозореца. З. Сребров, Избр. разк., 20. Наблъскал печката с каменни въглища, за да му е топло през цялата нощ, попритворил я и си легнал да спи. ВН, 1960, бр. 2610, 4. попритварям се, попритворя се страд.

ПОПРИТВА̀РЯМ СЕ несв.; попритво̀ря се св., непрех. Притварям се малко, леко. — Мисля! — изсмя се пак Общи и очите му се попритвориха под щръкналите вежди. Ст. Дичев, ЗС II, 608.