ПОПРИТИСВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОПРИТЍСВАМ, ‑аш, несв.; попритѝсна, ‑еш, мин. св. ‑ах, прич. мин. страд. попритѝснат, св. прех. Притисвам малко, леко. Тя [Грудка] доля мамулите, попритисна ги с пръсти да потънат и тури един дънер на огъня. Ил. Волен, БХ, 134. Тя попритисна още повече детето към себе си, никаква друга мисъл не мина през ума ѝ. Д. Талев, ГЧ, 131. Внезапно и остро духна вятър, .. момичетата попритиснаха късите си полички. П. Вежинов, НБК, 134. А защо да не попритиснем момчето .. и да ни каже къде съкровището е заровено? Н. Хайтов, ИО, 30. — Те и мене попритиснаха да дам. Д. Марчевски, ДВ, 46-47. попритисвам се, попритисна се страд. и взаим. И нито един .. не изгубва самообладание, .. Те само се попритиснали малко, другар до другаря, приятел до приятеля, роднина до роднината. Г. Караславов, Избр. съч. III, 165. Тук двойка влюбени, избрали някоя беседка от неодялано брезово дърво, за да поседят, да се попритиснат един към друг под висналите резедави вейки на плачуща върба. Б. Болгар, Б, 128.

ПОПРИТЍСВАМ СЕ несв.; попритѝсна се св., непрех. Притисвам се малко, леко. Грабна я и високо я издигна. .. Жени окончателно се разнежи, попритисна се до широките му гърди. Б. Несторов, СР, 51-52.