ПОПРИТИХВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОПРИТЍХВАМ, ‑аш, несв.; попритѝхна, ‑еш, мин. св. ‑ах, св., непрех. Притихвам малко, кратко време или от време на време. Само късно след полунощ тътнежите за малко попритихваха, за да се усилят пак рано сутринта. П. Славински, ПЩ, 91. Отначало го [Гашков] доядя .., но след това ядът му като че попритихна, в душата му стана и пусто, и обидно, и противно. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 149. Бурята попритихна, но от време на време го тласкаше в гърдите и той спираше. Ламар, ПР, 38. Зимата е попритихнала, но трудовият ентусиазъм на строителите и монтажниците .. не стихва. РД, 1961, бр. 44, 1.