ПОПРИТИЧВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОПРИТЍЧВАМ, ‑аш, несв.; попритѝчам, ‑аш, св., непрех. Притичвам малко, кратко време, кратко разстояние или от време на време. Щом стъпи на шосето — .., — чичо Ерменко се засили бос по камъчетата... той бърза, попритичва и поглежда небето. Н. Кирилов, ПД, 68. Тя се откъсна от тях, попритича напред, хвана се пак до Радко. Ил. Волен, МДС, 20-21.

ПОПРИТЍЧВАМ СЕ, ‑аш се, несв.; попритека̀ се, попритечѐш се, мин. св. попритѐкох се, попритѐче се, св., непрех. Остар. Притичвам се. Когато се връщах в "коуша" .., съгледах няколко наши българи, натрупани около един заптия, .. Аз се попритекох и чух из Азизовите уста. Св. Миларов, СЦТ, 74.