ПОПРИТУЛВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОПРИТУ̀ЛВАМ, ‑аш, несв.; поприту̀ля, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Разг. Притул‑

вам малко, леко или набързо; поприкривам. Майка му го изненада и той едва успя да попритули романа и да вземе учебника. попритулвам се, попритуля се страд., възвр. и взаим.

ПОПРИТУ̀ЛВАМ СЕ несв.; поприту̀ля се св., непрех. Разг. Притулвам се малко, кратко време или набързо; поприкривам се. Видя да се задават из пътя хора, много, .. Попритули се, докато наближат — такова време беше, че да те е страх да срещнеш някого. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 295. Чу, че се тропна вратникът и се попритули зад пердето да не го видят.