ПОПРИТЪКМЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОПРИТЪКМЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; попритъкмя̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. Разг. Притъкмявам малко, отчасти, не напълно. Попритъкми багажа и изскочи на улицата да види иде ли колата. попритъкмявам се, попритъкмя се страд.

ПОПРИТЪКМЯ̀ВАМ СЕ несв.; попритъкмя̀ се св., непрех. Разг. Притъкмявам се малко, набързо. Жените се размърдаха, пооправиха си косите, попритъкмиха се и се запътиха навън. П. Здравков, НД, 70.