ПОПРИТЪМНЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОПРИТЪМНЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; попритъмнѐя, ‑ѐеш, мин. св. попритъмня̀х, прич. мин. св. деят. попритъмня̀л, ‑а, ‑о, мн. попритъмнѐли, св., непрех. 1. Притъмнявам малко, леко. И той хвърли яростен поглед към Варлаамови, челото му попритъмня. Ив. Вазов, З, 12.

2. Безл. попритъмнява, попритъмнее. Притъмнява малко, леко. Стори му се, че наоколо необяснимо е попритъмняло, светлината изглеждаше някак пригласена, а слънцето се разтопяваше по небето. А. Дончев, СВС, 682.