ПОПРИТЪПЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОПРИТЪПЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; попритъпя̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. Притъпявам малко, не напълно. Тя искаше и да се откъсне от всекидневния живот в новия си дом, да попритъпи своите лични болки. Д. Талев, ПК, 108. Изтегна се и усети, че болките са попритъпени. Дори можеше да свие колене. М. Грубешлиева, ПИУ, 280. попритъпявам се, попритъпя се страд.

ПОПРИТЪПЯ̀ВАМ СЕ несв.; попритъпя̀ се св., непрех. Притъпявам се малко, леко, не напълно. С годините се попритъпи чувството на неудовлетвореност, което го измъчваше в началото. Примири се.