ПОПРИЩЕ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПО̀ПРИЩЕ, мн. ‑а, ср. Книж. 1. Област, сфера на действие, изява; занятие, профе‑
сия. За първи път, откак бе встъпил в попрището на хирург, хладнокръвният, дори безстрастен доктор .. пристъпи към своя пациент с някаква странна смесица от страх и почит. Ст. Дичев, ЗС I, 614. Не си отреден за монах и манастирът не е поприще за тебе. Ем. Станев, А, 164. Закрепнал след болестта, той реши да се върне пак в просветното поприще, за което .. имаше природна дарба. Б. Гинчев, СбЦГМГ, 31. Радостта на освободените и новото поприще за работа, що се отваря пред погледа му като втурване на пролетен вятър, .., измитат из душата му праха на миналото. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 98. Ако се съди от няколко негови труда, .., може да се заключи, че попрището на учения отдавна го е съблазнявало. Б. Ангелов, ЛС, 14. Всичките им синове заеха достойни места в армията, в кортесите и в черквата. Това бяха трите поприща, в които всеки испански благородник можеше да разгърне своите способности. Д. Димов, ОД, 11. За през многото дни, що са пред тебе, за в попрището, което ти ся отваря по тоя начин, ти много ще спечелиш. А. Цанов, Напр., 1874, кн. 1, 13.
2. Остар. Място, където се извършва, става нещо; поле. Дъното на [Атлантическия океан] е неспокойна част от нашата планета и постоянно става поприще на вулканични и земетръсни явления. ВН, 1958, бр. 2051, 4. Не помнят поприщата на войната като Василий цар окървавен. В. Марковски, ПЗ, 242. Облак от дим покри попрището на сражението. П. Р. Славейков, ЦП III, 49. Оттогава България стана зрелище на междуособни войни, поприще на непрестанни възмущения. Р. Каролев, УБЧИ, 99.
3. Остар. Широко равно място, където се устройват състезания, празненства и под. Македонски, който гореше от желание по-скоро да излезе на попрището, махна с ръка и цигуларите престанаха. Ив. Вазов, Съч. VI, 28. Цял оркестър славеи пееше из шумата! Би рекъл човек, че всичките въздушни първомайстори на пението са се стекли от Софийското поле, като на някое олимпийско поприще. Ив. Вазов, БП, 128. Той слезе всред попрището, опита изведнъж силите си, обръща го лъка сякак и напрегна със сѐ сила. И. Адженов, ВК (превод), 13. В няколко минути, що предшествуваха дуела, аз остарях двайсет години повече. Няколко минути после, ний бяхме на попрището. Ч, 1875, кн. 2, 92. Тука като намери той изкусний и остроумний архитектон по пространно поприще (стадион), разви полно всичкото свое изкуство, що можеше да покаже. Н. Рилски, ОМР, 64. До него се зеленееше наклонна ливада, поприще на народни веселби, на борби, на юнаци и хора̀. Ив. Вазов, Съч. XIV, 37.// Площад, мегдан, стъгда. (Н. Геров, РБЯ).
4. Остар. Път. За утеха на рибарите, .., тръгнахме да дирим поприще и свихме покрай пустата факийска река. Н. Стефанова, РП, 156. Българинът в своето дълго историческо поприще е водил сурови борби за свободата. Б. Ангелов, ЛС, 2. Нашето народно образование до тогаз ще бъде без душа, докогато народната ни книжевност не са засили и си отвори поприще. У, 1871, бр. 1, 274. А когато стигна слънцето до края на попрището си, мъгливата и вълновидната резка, която очертаваше надалеко последния предел на блатото, пламна внезапно като запалена. П. Р. Славейков, ДБ (превод), 152. Той управлява движението, силата и траянието на ветровете и управлява им попрището, по което трябва да преминуват. Д. Попов, СбРС (превод), 66. ● Обр. Попрището на Левски беше по̀-дълго и по̀-плодотворно. Ив. Вазов, Съч. VI, 73. На попрището жизнено в средата / намерих се в лес тъмен по зла чест, / че правий път сбъркал бях в мрачината. К. Величков, А, 5. Той бе минал попрището на младините си в съвършенно бездействие и безмолвно послушание. Н. Михайловски, ПА (превод), 35.
5. Остар. Название на стара мярка за дължина, равна приблизително на около 200 м. — Ти, Стояне — започна кротко монахът, — работиш четири поприща. Ето твоята дан: четири торби жито, две ечемик, една просо. М. Смилова, ДСВ, 29. Отец Никадор .. виждаше от цяло поприще кой идва към манастира. Ем. Станев, А, 102. Вървя той така около три-четири поприща, а лесът ставаше все по-гъст, по-див. Ст. Загорчинов, ДП, 384. Същият вик проехтя на десетки поприща оттам. А. Дончев, СВС, 664. Милисяните гърци направили на Дунава града Истра... 500 поприща далеч надесно от священното устие на тая река. Г. Кръстевич, ИБ, 7-8. В съботен ден владеющото мнение на юдеите, че не трябуваше в събота да пътуват повече от шест поприща, можаше да стане причина да им ся противят. КТЕМ, 506.