ПОПРОЗЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОПРОЗЯ̀ВАМ СЕ, ‑аш се, несв.; попрозѐя се, попрозѐеш се, мин. св. попрозя̀х се, прич. мин. св. деят. попрозя̀л се, ‑а се, ‑о се, мн. попрозѐли се, св., непрех. 1. Прозявам се малко, кратко време. Тук-там някои се попрозяха, макар и сдържано, в шепа. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 270. Щеш не щеш, надигнеш са, попрозееш са, разтриеш очите си, станеш, .., кервана потръгне и ти закрачиш отподир мързеливо. Ил. Блъсков, ПБ II, 30. Стоян ся попрозява малко, разтри сънливите си очи и, .., каза весело: — Няма леснина я! Трябва да ся става... какво ми ся спи! В. Друмев, НФ, 86.

2. Само несв. Прозявам се от време на време, понякога. Той се попрозява от скука и едва се сдържа на мястото си.