ПОПРОСВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОПРО̀СВАМ, ‑аш, несв.; попро̀ся, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. 1. Прося милостиня малко, за кратко време или от време на време. Всички малко се страхуваха от тях [жените] и когато те се осмеляваха да попросят къшей хляб, даваха им го бързо и с омерзение. К. Константинов, ПГ, 77. Клюкнал и попросил да му дадеет едно парче лебец или една ръка брашненце или шчо им дал Господ. СбКШ, 100.

2. Само несв. Прося малко от време на време. Тайно от Стан започна да си попросва нещо за гърлото и корема, да си похапва и попийва дето можеше. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 242.

3. Остар. Книж. Помолвам, поисквам, измолвам. Между другите, той попроси един ученик да му даде пример. Ив. Вазов, Съч. VIII, 138. Аз се обадих и извиках: "Отче благослови". .. Чак на третий път като попросих благословия, той благоволи да ми я даде и аз почнах. П. Р. Славейков, БП I, XXVI. — И догдето / милост да попроси той — / цело в пяна бе морето, / небесата в

гръм и вой. К. Христов, Мис., 1896, кн. VI, 615. Аз тука ще попрося извинение за една моя бележка. НБ, 1876, бр. 51-52, 200. Хубавка, думам, благодареше твърде учтиво на тези, които бяха я попросили за супруга. Кр. Пишурка, МК, 42. Мравите чистели събраното [жито]. Щурецът пригладнял, дошел да им попроси. П. Р. Славейков, ЕБ (превод), 20. попросвам се, попрося се страд.