ПОПРОЧИТАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОПРОЧЍТАМ, ‑аш, несв.; попрочета̀, ‑ѐш, мин. св. попрочѐтох, прич. мин. св. деят. попрочѐл, св., прех. 1. Прочитам малко, отчасти; попрочитвам. — Я ми попрочети от песнопойката... Зачетох неговите песни. Той внимателно слушаше. Ст. Станчев, НР, 161. Прочетат урока за две-три минути, тогава ся обърнат към приятеля си .. после пак попрочетат урока си, и пак ся обърнат към тогова и оногова. А. Цанов, Напр., 1874, кн. 1, 11.

2. Само несв. Прочитам от време на време малко; попрочитвам. Та по времето, за което разказвам, и аз попрочитах по нещо от Майн Рид и Юго. А. Гуляшки, ДМС, 177. На поличката над огнището в хижата му имаше няколко книги, от които им попрочиташе понякога нещичко и тълкуваше умно и разбрано. Ст. Загорчинов, ДП, 71. Откак почна да се меша сред хората, да ходи по събрания, да попрочита вестника, като че и мислите му взеха да летят по-нашироко. Кр. Григоров, ТГ, 78. От млади години на Иго му беше останало малко знание да попрочита и да позаписва по старовремски. М. Георгиев, Избр. разк., 111. попрочитам се, попрочета се страд.