ПОПРЪГ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПО̀ПРЪГ, мн. ‑зи, след числ. ‑га, м. Диал. Подпръг, подпръга, подпруга. Сиво си конче Кръстьо изведе /.. Със златни го попръг попрегна. Нар. пес., СбВСт, 535. Изведе си враня коня, / .. тури седло все от сребро, / два попръга до два смока, / тури юзда люта змия. Нар. пес., Н. Геров, РБЯ IV, 199.

— Други форми: по̀праг, по̀прег, по̀пръдз, по̀прадз.