ПОПРЪЖАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОПРЪ̀ЖАМ, ‑аш, несв.; попръ̀жа, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Диал. Турям, слагам попръг на кон; попръгвам. Падна паша во ливадето, /ми зедоха клашеникът. / Пашу на коня подседлаха, / ми зедоха дзуницата, / пашу коня попръжиха. Нар. пес., Н. Геров, РБЯ IV, 199. попръжам се, попръжа се страд.