ПОПРЪЖНЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОПРЪЖНЯ̀ ж. Диал. Псувня, попържня. Боримечката, озлобен и ядосан, подкара циганина насам, като го обсипваше с урагански попръжни. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 131. Всички я уважаваха и селяните не смееха да пущат пред нейно лице любимите си изобилни попръжни. Елин Пелин, Съч. III, 12. — Взели те мътните! Не видиш ли, че той не чува молитвите, не ще чуе и попръжните. М. Смилова, ДСВ, 222. Глъчка, мъмър можеше да чуеш от него [майстор Рачо], но попръжня никога. П. Р. Славейков, Избр. пр II, 36.