ПОПСУВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОПСУ̀ВАМ, ‑аш, св., прех. Псувам малко, известно време. Потюхкаха се още няколко време, поръмжаха, попсуваха комисията, па най-после си кандисаха. Т. Влайков, Съч. III, 104. Селяните .. разбраха, че техният .. кмет .. просто е офейкал, .. попсуваха .., полютиха се, па току си наредиха криво-ляво една общинска управа и тръгнаха пак по работата си. Г. Караславов, Избр. съч. II, 357. Конарци привлякоха пребитите си в землянките, .., поругаха и попсуваха обирниците, а на заранта сякаш нищо не беше ставало. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 418. Просто се напиваха .. човек си позволяваше да повиши глас, .., да попсува. Е 2001, бр. 2 [еа]. попсувам се страд. и взаим.