ПОПУВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОПУ̀ВАМ, ‑аш, несв., непрех. Разг. Изпълнявам свещеническата си длъжност, службата си на поп. — Как е, старчета, как ви се види този поп? Ще ли може да ви попува? М. Кънчев, В, 347. Понеже той ще има работа с учители, с попове и с общински работи, то е необходимо .. той да е учителствувал .., да е попувал и да е вършил общи работи поне малко преди да стъпи на владишкий чин. А. Цанов, Напр., 1875, кн. 5, 47. — Старийт наш священик от село Косовче, поп Димо, който доскоро попуваше и у нашето село, думаше на баща ми: "Светът ще потъне от учените". У, 1871, бр. 1, 151. Викаха поп Никола, / книже чете, слъзи рони, / та на царю отговаря: / ..! / — Азе три дни да попувам, / а ти три дни да царуваш. Нар. пес., СбБрМ, 86.