ПОПУЛАЦИЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОПУЛА̀ЦИЯ ж. Спец. Съвкупност от индивидите на даден вид организми, които обитават, заемат определена територия и са важно звено при видообразуването и еволюцията на организмите. Предполага се, че животът на Земята съществува от два-три милиарда години .., в началото в съвсем прост вид, докато постепенно се е стигнало до днешните сложни биологични системи и популации. Вселена 69, 51. Наградихме двама ученици, които всеотдайно участвуваха в изследванието на популациите на жабите и дъждовниците в районите, където живеят. ПЗ, 1981, кн. 10, 37. В една широколистна гора всички растения от източен бук образуват една популация. Биол. IХ кл, 1981, 9. Общият брой на биволската популация днес възлиза на около 150 милиона глави. О, 1977, кн. 11, 22. Възпроизводството на човешката популация, смъртността и трудовата годност са в зависимост от здравното състояние на индивидите. ПЗ, 1981, кн. 10, 5. При жените — .. — е програмирана ориентация към дейности с .. по-ниска степен на риск, за да се запази достатъчен контингент за възпроизводство на популацията. Хр. Домозетов, ОР, 49.

? Клетъчна популация. Биол. Група еднородни по определен критерий клетки.

— От лат. populus 'народ, население' през фр. population или нем. Population.