ПОПУЛЯРИЗАТОР —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОПУЛЯРИЗА̀ТОР м. Лице, което популяризира нещо. Дарованието на Бърнстейн .. се изявява разностранно — като композитор, диригент, .., популяризатор на музикалното изкуство. Пеене VII кл, 1982, 43. Той [Степанов] е добър популяризатор на научните факти, които винаги разяснява интересно и оригинално. ВН, 1958, бр. 2216, 4. Златаров остави на поколенията голям брой научно-популярни творби по животрептящи проблеми. Той притежаваше не само тънкия усет на популяризатора, .., но и дарбата на художник на словото. Ас. Златаров, Избр. съч. III, 5. Би било приятно, мислим, и на лекторите — учени, писатели, музиканти, да станат проводници и популяризатори на много истини, скрити досега за широката публика. Р, 1927, бр. 248-249, 3.

— От лат. popularisator.