ПОПУЩАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОПУ̀ЩАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от попущам и от попущам се. Гръческое желание за слобода, .., ревност християнска на разни племена, .., великое попущане или голяма строгост турскаго правителства, или накъсо, все основа, що жители в Турско огорчава или им по-много свобода дава — сичко то относи ся на руска полза. БДн, 1857, бр. 7, 25.