ПОПЩИНА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПО̀ПЩИНА, мн. (рядко) ‑и, ж. Пренебр. 1. Само ед. Религиозно-мистичните вярвания, възгледи, проповядвани от християнската църква; поповщина. — В безкласовото общество твоята попщина няма място. Новият строй означава нови икономически отношения .., а не морални проповеди! .. — Моите закони са за всяко човешко общество — отвърна толстоистът. Ем. Станев, ИК I и II, 64. Морализмът на Икономов не може да не изглежда попщина за неговите политически противници. Т. Жечев, БВ, 403. Трябва да се изтъкне .. в тези първи хумористични работи на Смирненски, .., насмешливото му отношение към поповете и попщината. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 51. // Ед. и мн. Религиозна мисъл, разказ, изявление и под. Поп Харитон: — Дяволът се явил на Христос в пустинята и му казал: "Поклони ми се и всичко ще бъде твое!" Д-р Савич: — Стига с тези попщини! Ст. Цанев, С, 44.

2. Само ед. Рядко. Съвкупност отпоповете, съсловието на поповете, на свещениците като едно цяло; поповщина. Господарите, буржоазията, е по-умна от нас .. Тя държи в свои ръце държавната власт, полицията, войската, училището и попщината. Кр. Велков, СБ, 60.

3. Само ед. Рядко. Служба, занятие, положение на поп; попуване, попство. Като се развърти пред тях, като почне да подкляква с расото и да се цели в стените, забравя и белите си власи, и попщината, дъртият му хайдук! А. Христофоров, А, 280.