ПОПЪЛЗЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОПЪЛЗЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; попълзя̀, ‑ѝш, мин. св. ‑я̀х, прич. мин. св. деят. попълзя̀л, ‑а, ‑о, мн. попълзѐли, св., непрех. 1. Разг. Започвам да пълзя; запълзявам. Прегърна [мечката] стъблото на крушата и попълзя нагоре. Ламар, ГМ, 34. Иванов се отдели от групата. Попълзя по нагорнището и се загуби между замръзналите бурени. Ст. Мокрев, ЗИ, 250. Ариф .. току поглеждал кога сенките ще попълзят по "Старите посеки". Н. Хайтов, ПП, 107. — Войводо! — извикали присъствующите и рипнали на крака, едни се заловили за пушките си, други попълзели към страната, откъдето гръмнала фаталната пушка, трети се впуснали да дигат своя войвода. З. Стоянов, ХБ, 383. // Прех. и непрех. Полазвам някого, нещо, плъзвам по някого, нещо; попъплям. Детето отпуща ръка върху .. котето. То, като усеща ръка върху себе си, попълзява по детето, качва се на коляното му и се свива там на топка. Д. Немиров, КБМ, кн. 3, 22. Попълзя ме буболечка.
2. Пълзя малко, кратко време. Когато се отегчи [бебето] в кошарката, можете да го сложите да седне на .. столче с масичка. Добре е накрая свободно да попълзи. Р. Паунова, ГБД (превод), [еа]. Подплаши се конят, изправи се на задни нозе — в тъмните сенки по шосето пъшка човек .. — Я... таквоз... ние тамо ним... м... Пиян. Попълзя и се изправи. А. Страшимиров, ПР [еа].
3. Само несв. Пълзя малко от време на време, понякога. Дете пристъпалче, щом се изправи, то не тръгва да върви тъй свободно, тъй редовно, както голямото: ще попълзява, ще се изправя. Ил. Блъсков, КУ, 65.
4. Диал. Пълзя. Стоян дружина думаше: / — .., / кой от вас ще се наеме / .. / по корем си да попълзи, / като меченце да реве. Д. Осинин, ЗГ [еа].
◊ Мравки попълзяват / попълзят по тялото (снагата, гърба, кожата) ми; мравки ме попълзяват / попълзят. Разг.; Мравки ми попълзяват / попълзят. Индив. 1. Усещам изведнъж студ, от който потрепервам. 2. Обзема ме изведнъж страх, ужас или силно вълнение, от което обикн. потрепервам. Първан се подхлъзна и падна в някаква си локва с леплива течност, която му се стори, че е кръв, и по кожата му попълзяха мравки. Ив. Вазов, Съч. VIII, 150. — Бре, свато, та толкова ли са [оръжията] големи? — Круп е това, свато! — натърти Ангел Милев. — Аз само като ги видях, мравки ми попълзяха. Г. Караславов, ОХ I, 78. Попълзяват ме / попълзят ме <ледени (студени, хладни)> тръпки; попълзяват ми / попълзят ми <ледени (студени, хладни)> тръпки по тялото (снагата, гърба, кожата). Разг. 1. Усещам изведнъж силен студ, от който потрепервам. 2. Обзема ме изведнъж силен страх, ужас и под., от които обикн. потрепервам.