ПОПЪЛНЕНИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОПЪЛНЀНИЕ, мн. ‑ия, ср. 1. Хора, предмети и др., с които се попълва или допълва съставът на нещо. — Аз имам тук един новак, .. Някой другар от новото попълнение ли е? .. — Тъй вярно, господин майор. В. Нешков, Н, 150. — Обучени са нови летци, непрестанно се работи за създаване на нови попълнения, за да имаме достатъчно квалифициран персонал. НА, 1963, бр. 4617, 4. Футболната и баскетболна секции работят с ограничен брой състезатели, не полагат почти никакви грижи за създаване на млади попълнения. НС, 1958, бр. 123, 2. В старозагорския зоопарк има ред нови попълнения — лъвицата Сандра, елен лопатар, кеклици, яребици, кокошки, малък корморан. Дем., 2002, бр. 42 [еа].

2. Рядко. Попълване. — Отредите ще бъдат попълнени и към всеки отред да се зачислят по сто празни талиги. Охсун да извърши попълнението и зачисляването на обоза. А. Гуляшки, ЗВ, 269. Изчисленията, .., показват, че главното попълнение на вътрешната зона със заредени частици ще става за сметка на неутроните. И. Спасова, ЧК (превод), 140.

3. Остар. Книж. Изпълнение. После трябваше да прибегнат към заплашвание, за да накарат посланиците да се заловят уж за попълнение обещанието на Европа. Пряп., 1903, бр. 17, 3.